22 окт. 2008 г., 23:33

Сълзи

694 0 5

Сълзи

 

Ронят се една след друга
морни, мътните сълзи,
в мокра самота полазват,
бродят сноп разхвърлени лъчи.
Ту просветват, ту умират
в тънка, рохкава мъгла,
заспивайки, душата ми отмиват
лепкави утайки от смъртта...
Черно-бели силуети
се промъкват във воал от дим,
пъплят с хладни пируети
от прозрачно бледен грим
Лунни облаци се спускат
под разлятите зеници,
лумват бурно и препускат
във вихрушка от искрици...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...