27.10.2014 г., 17:30

Сълзи

449 0 0

Сълзите ми са бисери,

отронени в нощите безсънни.

Отговор на хиляди въпроси,

бушуващи в душата ранени птици.

 

С тях мога океан да покрия -

с огромни наноси от човешка мъка.

Успявам да ги скрия

зад тъмни черни завеси.

 

Не искам  да плача.

Очите ми искат слънцето

да рисуват със златни нишки,

да се смеят с детски усмивки

и вечер спокойно да заспиват.

 

Искат да са сухи кладенци.

Никой глава пред тях да не скланя,

да не очаква утоляваща жажда.

Искам да са само мои!

Може би и твои...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...