27 окт. 2014 г., 17:30
Сълзите ми са бисери,
отронени в нощите безсънни.
Отговор на хиляди въпроси,
бушуващи в душата ранени птици.
С тях мога океан да покрия -
с огромни наноси от човешка мъка.
Успявам да ги скрия
зад тъмни черни завеси.
Не искам да плача.
Очите ми искат слънцето
да рисуват със златни нишки,
да се смеят с детски усмивки ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация