Сълзи
1.4K
0
0
Бях написал, че не плача,
но напират в мен сълзѝ.
Промени се нещо значи,
на къде светът върви.
Стичат се днес тук нечисти,
извори са моите очи.
Бент в душата се отприщи,
някой разруши стени.
Скръб стаена като вечност,
тонове в душата от тъга.
Арестувани от неизбежност,
днес получиха те свобода.
Стичат с във ручеи сълзи горчиви,
сливат се в потоци във река.
Влачи тя водите си излеко диви,
носи кал в безбрежна тъмнина.
Вие се край брегове скалисти,
но щастливи водоскоци няма тя.
А водите от тъгата непречистени,
бавничко пълзят обвити във мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
