18.03.2022 г., 10:55 ч.

Сълзи 

  Поезия » Философска
873 0 0

Бях написал, че не плача,

но напират в мен сълзѝ.

Промени се нещо значи,

на къде светът върви.

 

Стичат се днес тук нечисти,

извори са моите очи.

Бент в душата се отприщи,

някой разруши стени.

 

Скръб стаена като вечност,

тонове в душата от тъга.

Арестувани от неизбежност,

днес получиха те свобода.

 

Стичат с във ручеи сълзи горчиви,

сливат се в потоци във река.

Влачи тя водите си излеко диви,

носи кал в безбрежна тъмнина.

 

Вие се край брегове скалисти,

но щастливи водоскоци няма тя.

А водите от тъгата непречистени,

бавничко пълзят обвити във мъгла.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??