Бях написал, че не плача,

но напират в мен сълзѝ.

Промени се нещо значи,

на къде светът върви.

Стичат се днес тук нечисти,

извори са моите очи.

Бент в душата се отприщи,

някой разруши стени.

Скръб стаена като вечност,

тонове в душата от тъга.

Арестувани от неизбежност,

днес получиха те свобода.

Стичат с във ручеи сълзи горчиви,

сливат се в потоци във река.

Влачи тя водите си излеко диви,

носи кал в безбрежна тъмнина.

Вие се край брегове скалисти,

но щастливи водоскоци няма тя.

А водите от тъгата непречистени,

бавничко пълзят обвити във мъгла.