ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
13.09.2008 г., 18:20 ч.

Сълзи на свещ застиват... 

  Поезия » Любовна
557 0 7

Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.

Времето издало е присъда,
четеш я в две очи – дула,
без да си виновен с нещо,
че в живота властва любовта.

С лед засипват те годините,
но в преспите е сгушено кокиче
с едно послание към теб:
- Слънчо, знай, че те обичам!

По-рано убиваха с камъни,
а днес убиват с безразличие.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??