Сълзи на свещ застиват...
Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.
Времето издало е присъда,
четеш я в две очи – дула,
без да си виновен с нещо,
че в живота властва любовта.
С лед засипват те годините,
но в преспите е сгушено кокиче
с едно послание към теб:
- Слънчо, знай, че те обичам!
По-рано убиваха с камъни,
а днес убиват с безразличие.
© Вили Тодоров All rights reserved.
