Sep 13, 2008, 6:20 PM

Сълзи на свещ застиват... 

  Poetry » Love
599 0 7
Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.
Времето издало е присъда,
четеш я в две очи – дула,
без да си виновен с нещо,
че в живота властва любовта.
С лед засипват те годините,
но в преспите е сгушено кокиче
с едно послание към теб:
- Слънчо, знай, че те обичам! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??