Сълзи във здрача
В твоите думи аз вярвах,
за твойте целувки копнях,
пръсти в косите прокарвах,
но явно било е грях...
Ти в ден неочакван замина,
остави сърцето само,
но то не ще те проклина
с теб е щастливо било.
Аз знам, че далеч си от мене
и вътре сърцето кърви,
но свърши се нашето време,
липсваш ми много, помни.
Ти остави ме да плача,
не поглеждай в очите,
ще бъда сама в здрача,
нека се стичат сълзите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
