5.08.2007 г., 8:49

Сълзите между нас

821 0 0
Беше късно през нощта ,
дойде, помоли ме за любовта,
а аз ти казах: "Ти не я жела,
когато беше само твоя".

После ти погледна ме с очи,
изпълнени с бисерни сълзи
и каза: "Обичам само теб, до край".

И аз погледнах те в очите,
и от мен потекоха сълзите.
Казах ти: "И аз те нося в мечтите".

Между нас седяха пак сълзите,
а ни събираха съдбите,
грееха отново там звездите,
влюбени бяха ни душите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кичукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...