Сълзите ми са заради лука
Сълзите ми са заради лука,
забравила съм болката от тебе,
изстрадах те, взех си поука
и нов в безкрайното море на мен гребе...
Той всеки ден открива истини,
ту малки - весели, ту тъжни - по-големи,
разглежда като снимки мойте спомени,
но крия още най-отровния - за тебе.
Разлиства ме, попива всичко,
запомня ме, за да ме помни винаги,
няма го безгрижното прелистване,
пропускане на страници - бумаги...
Интрига не намери в мене,
нито тръпка, нито страст, нито искра,
замина си, отстъпи ме на него...
започна ли да търсиш по-добра?
Но, всъщност, не, не ме интересува.
Не ми разказвай, нека да не знам.
Завиждаш или ми се струва -
щастлива съм, а теб те няма там.
Свали ръката си от рамото,
не виждаш ли, че режа лук,
щастлива съм, не си помисляй друго,
а сълзите... те текат напук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
Чудесно превъзмогване на болката!
