Оставям те да досънуваш сънищата мои,
върху мечтите ти с отпусната глава,
прощавам чувствата ни с морския прибой.
Не ще посрещнеш утрото със моите очи,
отвеждам ги далеч, за да любуват други.
Стенещите в утро, слънчеви лъчи,
галят в стаята ти цъфналите теменуги.
Превивайки деня в зенита, времето бездумно,
и земята мълчалива, облаци закрият,
страстите ще тръгнат си безшумно,
сълзите на дъжда мъката ти ще изтрият.