Mar 25, 2009, 8:20 AM

Сълзите на дъжда

  Poetry » Other
1.3K 0 13

 

Оставям те да досънуваш сънищата мои,

върху мечтите ти с отпусната глава,

прощавам чувствата ни с морския прибой.

 

Не ще посрещнеш  утрото със моите очи,

отвеждам ги далеч, за да любуват други.

Стенещите в утро, слънчеви лъчи,

галят в стаята ти цъфналите теменуги.

 

Превивайки деня в зенита, времето бездумно,

и земята мълчалива, облаци закрият,

страстите ще тръгнат си безшумно,

сълзите на дъжда мъката ти ще изтрият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брънка приятна е при теб - в душата - поздравления!
  • Не ще посрещна утрото с твоите очи.
    Останаха отворени - да те долюбят...
    И само грейналите слънчеви лъчи
    ми спомнят стаята със дъхавите теменуги.

    Тогава ще се върна във съня ти.
    И...
  • Готино!!!! Много сърцераздирателно!

    Отговарям на твоето:

    "Любовта и времето
    не спират нито миг,
    само ние с тебе
    вече ще сме други…"
    ***
    "И други да сме
    няма да се спра,
    да бъда влюбена, пулсираща...
    Мигът е само част от вечността
    и лекарство - времето изминало..."


  • Ники, вярно, че тук му е мястото, но ти най-добре знаеш какво искаш да кажеш. Лесно е да се пренапише отстрани, но без твоята емоция, без твоята идея (а в тази строфа е целият смисъл на стиха) едва ли би се получило нещо "твое". Просто го огледай още веднъж и, ако за теб всичко е на мястото си, не е необходимо да се съобразяваш с мен.
  • Добре. Дай твоя прочит (предложение), и да го обсъдим. Мисля че тук е мястото.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...