Сълзите на нощта
Една сълза падна,
съвсем самотна и скърбяща.
Сълза невинна, страдаща за своята нещастна съдба,
без глас, без сили, без лице, без очи-
това беше самата тъмна нощ, която страдаше,
искаше да види слънце вместо луна,
искаше да не я прегръщат за нечия самота -
просто искаше да радва очите,
да утеши на светло сълзите,
но тя е просто една отчаяна, безсилна нощ -
без съпротива, без мощ.
В този час би искала да изкрещи,
но гласът й ще бъде чут в сънища потайни,
би искала да прегърне някого за новото начало на утрешния ден,
би искала да бъде лъч в сърцето,
посрещаща с усмивка всяка тъга,
но тя е нищо друго освен утеха за една самотна,
отчаяна, безнадеждна душа.
Плачи и за мен, нещастна нощ, защо не си моя светлина,
плачи и за мен, проклета нощ, защо не си лъч в моята зора...
Милан Милев
10.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
