Сълзите падат ли, падат...
Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...
Минута след минута, цигара след цигара,
лежа - сякаш някой насила ме накара,
вече не чувам как навън колите минават,
а само сълзите си как падат ли, падат...
Гласът ми отекна нейде в тишината,
трепна леко на Луната светлината,
сякаш веднага разбра мечтата ми,
но дори тя не поиска да чуе словата ми...
Тишина сякаш почва да пее,
трепти, нотите най-тъжни владее..
Минута след минута, цигара след цигара,
без да искам, някой да живея ме накара...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДиаНа Щерева Всички права запазени
