Сълзите падат ли, падат...

13 ene 2008, 23:31

Poesía

471 0 3

Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...

Минута след минута, цигара след цигара,
лежа - сякаш някой насила ме накара,
вече не чувам как навън колите минават,
а само сълзите си как падат ли, падат...

Гласът ми отекна нейде в тишината,
трепна леко на Луната светлината,
сякаш веднага разбра мечтата ми,
но дори тя не поиска да чуе словата ми...

Тишина сякаш почва да пее,
трепти, нотите най-тъжни владее..
Минута след минута, цигара след цигара,
без да искам, някой да живея ме накара...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

freedom (Росица)

2008-01-20T18:49:05+02:00

Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-14T10:56:37+02:00

много хубаво стихотворение...
с прекрасен финал...с обич за теб.
3y3ka (Зузка)

2008-01-14T10:23:13+02:00

Не е лесно да забравиш, но времето лекува всички рани!
Пожелавам ти го от сърце!
Искрен стих!