Сълзите падат ли, падат...

Jan 13, 2008, 11:31 PM

Poetry

486 0 3

Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...

Минута след минута, цигара след цигара,
лежа - сякаш някой насила ме накара,
вече не чувам как навън колите минават,
а само сълзите си как падат ли, падат...

Гласът ми отекна нейде в тишината,
трепна леко на Луната светлината,
сякаш веднага разбра мечтата ми,
но дори тя не поиска да чуе словата ми...

Тишина сякаш почва да пее,
трепти, нотите най-тъжни владее..
Минута след минута, цигара след цигара,
без да искам, някой да живея ме накара...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

freedom (Росица)

2008-01-20T18:49:05+02:00

Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-14T10:56:37+02:00

много хубаво стихотворение...
с прекрасен финал...с обич за теб.
3y3ka (Зузка)

2008-01-14T10:23:13+02:00

Не е лесно да забравиш, но времето лекува всички рани!
Пожелавам ти го от сърце!
Искрен стих!