Когато буйният пожар угасне,
остава само пепелта.
Когато болката по теб премине,
остава само самота.
Приятелю, здравей.
Не тръгвай ти, недей.
Недей прави си ти шега
с мен и с любовта.
Бутилка вино аз до дъно ще изпия,
да се напия и да те забравя.
Сълзите от очите ще изтрия,
не ще ме видиш никога да плача.
Приятелю, върви.
Не се обръщай ти.
Недей прави си ти шега
с мен и любовта.
Красива роза в косите ще закича,
ще вдигна очи и ще те погледна,
ще се усмихна и ще те отмина,
сърцето само знае, че аз плача.
Приятелю, плачи.
Че дом от двама се гради.
Че с мен направи си шега,
с мен и с любовта.
© Мария Драганова Всички права запазени