Сълзите ти
Сълзите ти какви ли са на вкус?
Дали са с аромата на тъга?
Защо ли виждам в погледа ти пуст
следите и от мойта самота?
На пейката във парка няма друг...
Безценни капки рониш без свидетел.
Аз своите ги проливам, но съм тук -
далеч от теб, но твоя зов усетил...
Над тебе гълъбите в страстен танц се вият
и погледа ти, рее се със тях,
а облаците по небето крият
останките от някогашен смях...
След миг и те със тебе ще заплачат
показвайки, как силно ги боли.
Безброй сълзи да се отронят чакат -
Любовна мъка от небето ще вали...
Ще се превърне на земята в кал
разплисквана от хората с чадъри
незнаещи, че стъпват по печал,
проклинащи поредната (макар и тиха) буря...
А ти ще бъдеш мокра и самотна
на пейката с отчаяно сърце.
Въпроси ще задаваш на живота
безгласно под дъждовното небе...
И аз задавам своите въпроси,
а сълзите ми сляха се със твоите...
Дали пътуваме в различни коловози
окъпани в сълзите на пороите?...
Дали ще срещне твоя, моя път,
или ще се разминем неразбрали,
че щеше да е по-красив светът
за двамата... ако бяхме се срещнали...
29.08.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
