Сълзите ти
Сълзите ти какви ли са на вкус?
Дали са с аромата на тъга?
Защо ли виждам в погледа ти пуст
следите и от мойта самота?
На пейката във парка няма друг...
Безценни капки рониш без свидетел.
Аз своите ги проливам, но съм тук -
далеч от теб, но твоя зов усетил...
Над тебе гълъбите в страстен танц се вият
и погледа ти, рее се със тях,
а облаците по небето крият
останките от някогашен смях...
След миг и те със тебе ще заплачат
показвайки, как силно ги боли.
Безброй сълзи да се отронят чакат -
Любовна мъка от небето ще вали...
Ще се превърне на земята в кал
разплисквана от хората с чадъри
незнаещи, че стъпват по печал,
проклинащи поредната (макар и тиха) буря...
А ти ще бъдеш мокра и самотна
на пейката с отчаяно сърце.
Въпроси ще задаваш на живота
безгласно под дъждовното небе...
И аз задавам своите въпроси,
а сълзите ми сляха се със твоите...
Дали пътуваме в различни коловози
окъпани в сълзите на пороите?...
Дали ще срещне твоя, моя път,
или ще се разминем неразбрали,
че щеше да е по-красив светът
за двамата... ако бяхме се срещнали...
29.08.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Иване, аз също си го харесвам, което не е често явление спрямо мои творби.
-
Стихът ти е прекрасен, Георги! Моите поздравления!
-
Ничка, адаш, благодаря за чудесните коментари.
-
Летен коктейл с добавка сълзи - на бучки лед.
Що се отнася до евентуалното - среща, съдба, живот... Всичко е геометрична прогресия - възможност, разклонена в безброй възможности, разперени в необозримо количество възможности...
И една се сбъдва. -
Тъжно, но истинско Гош!
Така се раждат стихове, които остават във времето!
Поздрави! -
Тъжна е самотата, Искре, затова съм толкова щастлив, че не съм сам на своята пейка.
Благодаря и на теб за включването. -
Марианче, благодаря за чудесните думи относно този ми стих, който и аз сам, си ценя 🌹
Ангелче, голямо усмих и намиг от мен с благодаря 😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
