10.07.2009 г., 12:36

Съм

910 0 16

 

 

 

 

съм бяла

само вятър пих

от сребърните струни

на луната

 

 

погребах си илюзиите

в диптих

раних преоценено

свободата

 

 

любовна съм

след облачни скали

изпити споделено

от морето

 

 

рисувам

неразлистени мечти

и дишам чар

в ранима безпределност

 

 

пристрастна съм

към твърдите ръце

на тиха страст

ще я сънувам

 

 

безгласна съм

събирам си небе

да имам сили

за да се сбогувам

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...