23.04.2007 г., 9:46

Съмнеж

888 0 2


"Когато в черна вечер ставам лош,
 когато се разкъсвам от въпроси..." 
                                Е. Евтимов 

  Съмнеж

 Ако непрекъснато съм лош
 и никаква надежда за добро не нося,
 как мога да те имам ден и нощ
 и как от теб обич аз да прося?

 Бушува в мен чувство за вина.
 Все нещо ще объркам. Все накрая.
 Не стига много дневна светлина
 в душата ми помръкнала. Така е.
                          *
 Ами ако не стават за любов
 повяхналите мои чувства,
 как да прегърна нежния ти зов?
 И как градина да създам от пустош?

 Бушуват в мен строфи и слова.
 Опитвам в образ жив да ги извая...
 Все твоят лик минава ми в деня.
 Дали ще мога да го задържа - не зная.
                          *
 Като не мога вече да летя
 и да вървя дори е много трудно,
 как да пазя толкоз топлина,
 която ми дарявяш, Цвете чудно?

 Бушува в мен жажда за Живот.
 И ще я нося - като херувим - до Края.
 Не търся сам Свещения Кивот
 и за нетленност -  даже не мечтая.
                           *
"Едва ли някога ще мога"... а, НЕ! :

 Когато съм готов да те обичам
 и мога щастие да ти въздам,
 без много думи да изричам
 ще кажа: "Обич!" - и ще бъда там!

15/03/2001
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...