"Когато в черна вечер ставам лош,
 когато се разкъсвам от въпроси..." 
                                Е. Евтимов 

  Съмнеж

 Ако непрекъснато съм лош
 и никаква надежда за добро не нося,
 как мога да те имам ден и нощ
 и как от теб обич аз да прося?

 Бушува в мен чувство за вина.
 Все нещо ще объркам. Все накрая.
 Не стига много дневна светлина
 в душата ми помръкнала. Така е.
                          *
 Ами ако не стават за любов
 повяхналите мои чувства,
 как да прегърна нежния ти зов?
 И как градина да създам от пустош?

 Бушуват в мен строфи и слова.
 Опитвам в образ жив да ги извая...
 Все твоят лик минава ми в деня.
 Дали ще мога да го задържа - не зная.
                          *
 Като не мога вече да летя
 и да вървя дори е много трудно,
 как да пазя толкоз топлина,
 която ми дарявяш, Цвете чудно?

 Бушува в мен жажда за Живот.
 И ще я нося - като херувим - до Края.
 Не търся сам Свещения Кивот
 и за нетленност -  даже не мечтая.
                           *
"Едва ли някога ще мога"... а, НЕ! :

 Когато съм готов да те обичам
 и мога щастие да ти въздам,
 без много думи да изричам
 ще кажа: "Обич!" - и ще бъда там!

15/03/2001