16.07.2007 г., 22:19 ч.

Съмнението... 

  Поезия
1539 0 8
 

От всички неща на света

СЪМНЕНИЕТО най-обичам:

Дали съм красива?

Дали съм добра?

Дали заслужавам

да съм обичана?

Дали съм със тебе?

Дали съм сама?

Дали съм с приятели

верни и лични?

Дали след минута,

ако по пътя си спра,

ще има кой,

вместо мене,

по него да тича.

Дали съм щастлива?

Дали от тъга

във мен всеки вопъл

потайно заключвам?

Дали съм момиче?

Или вече жена,

загубила смисъл

да бъде обичана?...


От всички неща на света

СЪМНЕНИЕТО най-обичам.

Но само с ВЯРАТА в ръка

ще мога

         да достигна

                     ИСТИНАТА...

© Калина Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали съм момиче?

    Или вече жена,

    загубила смисъл

    да бъде обичана?...

    Съмнението ражда истината..Тя движи света.. Много е красиво!!
  • Съмнението терзае, по добре без него, Калина. Любовта да е твоя приятел.
  • Благодаря за коментарите, приятели!
    Част от тази Истина откривам във вашите стихове
  • "Не можеш да откриеш всички истини
    дори да знаеш цялата история.
    Ще ровиш като алхимик дълбоко в мислите,
    докато най-накрая си натъртиш мозъка..."
    М. Белчев
  • Съмнението във сляпата вяра ражда въпроси. Въпросите - ИСТИНА!
  • Я го отпрати това Съмнение и си вземи за другарче Утвърждението.
    Поздрави, Калина!!!
  • Съмнението и недоверието вървят ръка за ръка миличка,а това е най-трудният път до истината!
    Хубав е стихът ти!Браво!
  • Уви, рядко се научават всички истини...Ако питаш мен, не ти и трябва!
    Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??