Години минаха - защо си тук,
нали ти мен не ме обичаше?
Не вдигаше, говореше напук,
на безсънни нощи ме обричаше.
А аз се молех да ми звъннеш,
до телефона денонощно чаках.
Да се извиниш, да ме прегърнеш,
сълзи-реки по теб изплаках.
Какви сме с теб? Сега какво?
Любовници, съседи ли, другари?
Вечер сме в едно легло,
денем на различни тротоари...