28.07.2015 г., 8:33  

Съмнения

807 0 0

Години минаха - защо си тук,

нали ти мен не ме обичаше?

Не вдигаше, говореше напук,

на безсънни нощи ме обричаше.

 

А аз се молех да ми звъннеш,

до телефона денонощно чаках.

Да се извиниш, да ме прегърнеш,

сълзи-реки по теб изплаках.

 

Какви сме с теб? Сега какво?

Любовници, съседи ли, другари?

Вечер сме в едно легло,

денем на различни тротоари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...