28.07.2015 г., 8:33  

Съмнения

805 0 0

Години минаха - защо си тук,

нали ти мен не ме обичаше?

Не вдигаше, говореше напук,

на безсънни нощи ме обричаше.

 

А аз се молех да ми звъннеш,

до телефона денонощно чаках.

Да се извиниш, да ме прегърнеш,

сълзи-реки по теб изплаках.

 

Какви сме с теб? Сега какво?

Любовници, съседи ли, другари?

Вечер сме в едно легло,

денем на различни тротоари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...