Съмнения
Съмнения
Паяжини, а в центъра очакване,
мечти, оплетени с въздишки...
и ако съмненията непозната зона бяха:
"А? Ето го, идеалът ни за Рая!"
В изящна поза, със насмешка
превъртаме на кадър бърз
съдби и личности, най-вече хора:
"Каданс ли, Боже? Но аз съм с грим!"
От малки свикнали сме: "Не прави това!",
големи вече поучаваме...
"В какво ли?" аз никога и не разбрах,
повтарях реплики за "истини".
Милиони тръгвали след кауза свята,
милиони каузи досега...
и все не вижда му се края
на Каузата, наречена Съдба.
12.11.2008 г.
(за един специален Човек)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маранди Всички права запазени