Съмнения 

Паяжини, а в центъра очакване,
мечти, оплетени с въздишки...
и ако съмненията непозната зона бяха:
"А? Ето го, идеалът ни за Рая!"

В изящна поза, със насмешка
превъртаме на кадър бърз
съдби и личности, най-вече хора:
"Каданс ли, Боже? Но аз съм с грим!"

От малки свикнали сме: "Не прави това!",
големи вече поучаваме...
"В какво ли?" аз никога и не разбрах,
повтарях реплики за "истини".

Милиони тръгвали след кауза свята,
милиони каузи досега...
и все не вижда му се края
на Каузата, наречена Съдба.

12.11.2008 г.

(за един специален Човек)