Сън
Заспивам безпризорна някъде,
попадайки на смахнат кръстопът,
където някъде е просто бъдеще,
а миналото вече е сънят.
В съня ми няма място за съмнения,
със миналото съм обвързана духовно.
С невидими прашинки от лишения,
преминала през любовта съдбовно.
Но бъдещето, някъде незнайно,
опитва се да преобърне мислите,
прокрадвайки съмнения потайно,
във верността на чувствата ми – чистите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
