27.01.2007 г., 13:20 ч.

Сън 

  Поезия
709 0 4

Сега съм нов човек, по-силна съм от всякога.

Знам че мога всичко. Забравих теб... другото ми изглежда толкова малко и безлично. Едва сега, когато не мечтая само за теб, виждам колко са красиви розите, как ухаят теменугите, как пеят славеите... опа... чакай... как така е зима и няма рози, теменуги и славеи! Та нима това е измислен свят… пречупен от болката. О, да в реалния пак съм сама… това е било само сън и както всичко - с тъжен край!

© ДиДиТо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??