27.01.2007 г., 13:20

Сън

977 0 4

Сега съм нов човек, по-силна съм от всякога.

Знам че мога всичко. Забравих теб... другото ми изглежда толкова малко и безлично. Едва сега, когато не мечтая само за теб, виждам колко са красиви розите, как ухаят теменугите, как пеят славеите... опа... чакай... как така е зима и няма рози, теменуги и славеи! Та нима това е измислен свят… пречупен от болката. О, да в реалния пак съм сама… това е било само сън и както всичко - с тъжен край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиДиТо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...