Сега съм нов човек, по-силна съм от всякога.
Знам че мога всичко. Забравих теб... другото ми изглежда толкова малко и безлично. Едва сега, когато не мечтая само за теб, виждам колко са красиви розите, как ухаят теменугите, как пеят славеите... опа... чакай... как така е зима и няма рози, теменуги и славеи! Та нима това е измислен свят… пречупен от болката. О, да в реалния пак съм сама… това е било само сън и както всичко - с тъжен край!