icohim (Христо Стоянов)
180 985
27.08.2008 г., 21:36 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
564 0 9
 

За кой ли път аз идвам в твоя сън?

За кой ли път отварям прозореца свенливо?

И някак угасва тъмнината от отвън,

светва погледът ти тихо и игриво.

И сядам аз на леглото тихичко до тебе,

а лампа нощна пали се сама.

А ти притваряш твойте клепки леки

и се понасяш в разказвана от мен мечта.

Как в измислена страна от рози

вървиш по път обкичен с пъстрота,

а слънцето със огнен сърп те пази

от огледалото на свежата зора.

И иска то да не се събуждаш,

да ти разказвам вечно приказка една

и в съня твой зорко да те пазя,

и всяка вечер до тебе да стоя.

Но ти отваряш отново свойте клепки

и виждаш слънцето пред теб блести.

И взираш се през скъсаните на пердето кръпки

как живота утринен отново пак трепти.

И мислиш си кога ли пак ще дойда

и ще седна тихичко до теб, когато си сама,

за да ти разкажа ведро и спокойно

отново аз приказна мечта.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??