Сън
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.
Навсякъде е тъмно като в гроб,
навсякъде се чува писък
и ти настръхваш в упокой,
наведен под дървета, слисан.
А те навеждат своите клони,
погалват те, а ти пищиш,
но както виждам, ти се молиш
за помощ и за рай, нали?
"Не се страхувай!" - чувам ехо,
което казва ни това,
но ти настръхваш до небето,
крещиш за помощ сред мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Атанасова Всички права запазени