Странен сън сънувах аз -
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.

Навсякъде е тъмно като в гроб,
навсякъде се чува писък
и ти настръхваш в упокой,
наведен под дървета, слисан.

А те навеждат своите клони,
погалват те, а ти пищиш,
но както виждам, ти се молиш
за помощ и за рай, нали?

"Не се страхувай!" - чувам ехо,
което казва ни това,
но ти настръхваш до небето,
крещиш за помощ сред мъгла.