Mar 12, 2008, 1:55 PM

Сън

  Poetry » Other
1.1K 1 1
Странен сън сънувах аз -
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.

Навсякъде е тъмно като в гроб,
навсякъде се чува писък
и ти настръхваш в упокой,
наведен под дървета, слисан.

А те навеждат своите клони,
погалват те, а ти пищиш,
но както виждам, ти се молиш
за помощ и за рай, нали?

"Не се страхувай!" - чувам ехо,
което казва ни това,
но ти настръхваш до небето,
крещиш за помощ сред мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...