11.06.2017 г., 20:32

Сън

450 1 1

Останах сам, отново сам съм.

Отиде си – животът опустя.

Останах сам – кат някой Робинзон –

около мене  врейде – тишина!!!

И все пак – аз се вслушвам – в тишината

отнякъде дочувам твоя глас.

Мечтая тъй – скръцне пак вратата,

ще дойде щастието пак при нас!!!

Ще бъдем заедно навеки

и нищо няма да ни раздели докрай!

И като всички влюбени човеци

ще изградим свой собствен малък Рай!

Звънецът звънна! Трепнах електричен

и се затичах към вратата аз –

на прага със цветя обкичена –

стоеше Ти и гледах те в захлас!

Ти плахо каза ми: "Здравей!" –

в усмивка скри се твоето лице,

за миг достигна своя Апогей 

и ритъмът на моето сърце...

"Прости ми, Скъпи" – тъй изрече

във миг безкраен твоята уста.

И кат че ли наврейде мед потече...

И след това – отново тишина...

Будилникът ми звънна и отново

аз огорчен събудих се самин!

И с делничното ежедневие сурово

започнах свой нов ден един.

Останах сам – отново сам съм!

Отиде си – животът опустя!

Останах сам – кат някой Робинзон –

около мене врейде – сънна тишина!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...