Останах сам, отново сам съм.

Отиде си – животът опустя.

Останах сам – кат някой Робинзон –

около мене  врейде – тишина!!!

И все пак – аз се вслушвам – в тишината

отнякъде дочувам твоя глас.

Мечтая тъй – скръцне пак вратата,

ще дойде щастието пак при нас!!!

Ще бъдем заедно навеки

и нищо няма да ни раздели докрай!

И като всички влюбени човеци

ще изградим свой собствен малък Рай!

Звънецът звънна! Трепнах електричен

и се затичах към вратата аз –

на прага със цветя обкичена –

стоеше Ти и гледах те в захлас!

Ти плахо каза ми: "Здравей!" –

в усмивка скри се твоето лице,

за миг достигна своя Апогей 

и ритъмът на моето сърце...

"Прости ми, Скъпи" – тъй изрече

във миг безкраен твоята уста.

И кат че ли наврейде мед потече...

И след това – отново тишина...

Будилникът ми звънна и отново

аз огорчен събудих се самин!

И с делничното ежедневие сурово

започнах свой нов ден един.

Останах сам – отново сам съм!

Отиде си – животът опустя!

Останах сам – кат някой Робинзон –

около мене врейде – сънна тишина!!!