Сън
СЪН
Вихрушка неземна ме завъртява.
Душата, забравила земен закон,
излита нагоре с усмивка лукава.
Трепти и играе в небесния склон.
Стоя и немея. Как ще я върна сега?
Пред очите чернее. Спуска се мрак.
За хляба на просяк посягам в снега.
Сакатия ограбвам. Брат ми е враг.
Ще коля и беся, от Бог ще страня.
Поругах по пътя всяка светиня.
Човек без душа съм,
но свърши съня.
Човек с душа съм.
Злото пак ме отмина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
