korsar (Мимо Николов)
526 155
20.03.2009 г., 11:30 ч.

Сън 

  Поезия
472 0 5

   СЪН

 

Вихрушка неземна ме завъртява.

Душата, забравила земен закон,

излита нагоре с усмивка лукава.

Трепти и играе в небесния склон.

 

Стоя и немея. Как ще я върна сега?

Пред очите чернее. Спуска се мрак.

За хляба на просяк посягам в снега.

Сакатия ограбвам. Брат ми е враг.

 

Ще коля и беся, от Бог ще страня.

Поругах по пътя всяка светиня.

Човек без душа съм,

                               но свърши съня.

Човек с душа съм.

                                    Злото пак ме отмина.

 

 

 

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??