СЪН
Вихрушка неземна ме завъртява.
Душата, забравила земен закон,
излита нагоре с усмивка лукава.
Трепти и играе в небесния склон.
Стоя и немея. Как ще я върна сега?
Пред очите чернее. Спуска се мрак.
За хляба на просяк посягам в снега.
Сакатия ограбвам. Брат ми е враг.
Ще коля и беся, от Бог ще страня.
Поругах по пътя всяка светиня.
Човек без душа съм,
но свърши съня.
Човек с душа съм.
Злото пак ме отмина.
© Мимо Николов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
