Сън
Вървеше към мен, а светът завистливо хихикаше.
И звезди към очите ми се завтекоха,
и луната в краката ти коленичи,
и на нощта лигите й потекоха,
когато почна да се събличаш.
Приготвил бях стихчета - и ги забравих.
Ръката сама се протегна.
И къщите, и дърветата станаха прави,
когато до мене ти легна.
Сега - ще умра. Ще се разтворя в безкрая.
Не знам какво ще остане, но душата ми ще отлети.
Просто няма значение в ада или във рая.
Просто - чиято вратичка си ти.
И звезди към очите ми се завтекоха,
и луната в краката ти коленичи,
и на нощта лигите й потекоха,
когато почна да се събличаш.
Приготвил бях стихчета - и ги забравих.
Ръката сама се протегна.
И къщите, и дърветата станаха прави,
когато до мене ти легна.
Сега - ще умра. Ще се разтворя в безкрая.
Не знам какво ще остане, но душата ми ще отлети.
Просто няма значение в ада или във рая.
Просто - чиято вратичка си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
