Сън

17.02.2009 г., 20:48 ч.

Поезия » Любовна

852 0 0

Спомних си за нас случайно
в нощта красива и омайна.
Гледах аз луната и звездите,
а те озариха ми сълзите.
Гледах красотата,
ширеща се в небесата.
Отново върнаха се в ума ми
хилядите ми мечти.
Отново спомних си изминалите дни.
Вратата се затръшна... чух познат глас:
"Скъпа, съжалявам, искам пак да сме ти и аз."
В този миг сърцето ми се преобърна.

Побягнах бързо, но се спрях...

от съня си се събудих пак.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сън

Свързани произведения

Коментари

Предложения