17.02.2009 г., 20:48

Сън

1.1K 0 0
Спомних си за нас случайно
в нощта красива и омайна.
Гледах аз луната и звездите,
а те озариха ми сълзите.
Гледах красотата,
ширеща се в небесата.
Отново върнаха се в ума ми
хилядите ми мечти.
Отново спомних си изминалите дни.
Вратата се затръшна... чух познат глас:
"Скъпа, съжалявам, искам пак да сме ти и аз."
В този миг сърцето ми се преобърна.

Побягнах бързо, но се спрях...

от съня си се събудих пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...