17 февр. 2009 г., 20:48

Сън

1.1K 0 0
Спомних си за нас случайно
в нощта красива и омайна.
Гледах аз луната и звездите,
а те озариха ми сълзите.
Гледах красотата,
ширеща се в небесата.
Отново върнаха се в ума ми
хилядите ми мечти.
Отново спомних си изминалите дни.
Вратата се затръшна... чух познат глас:
"Скъпа, съжалявам, искам пак да сме ти и аз."
В този миг сърцето ми се преобърна.

Побягнах бързо, но се спрях...

от съня си се събудих пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...