17 февр. 2009 г., 20:48

Сън

1.1K 0 0
Спомних си за нас случайно
в нощта красива и омайна.
Гледах аз луната и звездите,
а те озариха ми сълзите.
Гледах красотата,
ширеща се в небесата.
Отново върнаха се в ума ми
хилядите ми мечти.
Отново спомних си изминалите дни.
Вратата се затръшна... чух познат глас:
"Скъпа, съжалявам, искам пак да сме ти и аз."
В този миг сърцето ми се преобърна.

Побягнах бързо, но се спрях...

от съня си се събудих пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...