Сън

24.01.2009 г., 23:00 ч.

Поезия » Любовна

741 0 1

Не казах съкровенните си думи,
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения