24.01.2009 г., 23:00 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
677 0 1
 Не казах съкровенните си думи,
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.

А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.

© Вера Камбурова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??