Сън
Не казах съкровенните си думи,
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вера Камбурова Всички права запазени
