Jan 24, 2009, 11:00 PM
Сън
Не казах съкровенните си думи,
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна,
понесъл в себе си сред нощния покой,
почакай, спри, вземи поне съня ми,
той целият е твой.
© Вера Камбурова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
