27.02.2009 г., 7:26

Сън

900 0 1
Не знам как и с какво
ти ме завладя.
И всяка вечер леко
ти идваш в съня.
Целуваш ме страстно
и повтаряш колко ме обичаш.
Казваш ми колко е трудно сутрин
да ме няма до теб когато се събуждаш.
Притискаш твоето в моето тяло
и след миг ставаме като едно цяло.
Реем се волно в любовен романс,
но да продължи сънят в реалност,
уви, няма шанс.
Ти - там, Аз - тук, далеч един от друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...