emo2 (Емил Стоянов)
236 750
1.08.2015 г., 21:26 ч.

Сън 

  Поезия » Друга
529 0 8

СЪН

 

С одрипани чувства и чувал безнадеждност
в краката. Заспал върху малко тъга,
в моя ъгъл бетонен сънувам 
света на любящите хора.
Аз сънувам прекрасни неща.

 

Там е хубаво. Много е хубаво.
Истинско! Там съм рус, синеок и висок…
Иначе малко съм нисък, прегърбен,
но това не е истина… 
Аз съм висок!

 

Във съня си бетонен съм истински!
Там съм рицар. Имам и кон.
Имам копие, имам и броня.
Аз съм модерен Кихот.
Имам дори Дулсинея!

 

Там деня е по-цветен от всичко
сравнено на света до сега.
Там е истинско. Там е вълшебно.
Там има тихо море и лодка
с отпуснати, бели весла.

 

Там заспивам щастлив… на брега…
Там ме гали морето с вълни.
И сънувам човека злочест.
Нисък, прегърбен, с чувал на гърба,
свит в бетонния ъгъл, готов 
да сънува море…!

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??