Сън
СЪН
“The rest is silence…”
У. Шекспир, “Хамлет”
Светът заспива.
Някъде над мене
луната с остър рог небето драска
и от отворената тъмна вена
се стича мрак със аромат на праскови.
Така е тихо.
И така тревожно...
И някакво очакване се ражда...
Между възможното и невъзможното
светът е топъл, сънен и миражен.
Заспива всичко.
Трябва да си лягам.
Но се боя и днес, тъй както вчера,
на тихите си сънища зад прага
пак оня сън-загадка да намеря.
За кой ли път...
И докога – все същото?
Небе-жарава, слънце като клада,
безлюдни улици със мъртви къщи,
прозорци слепи, срутени огради,
дървета с черни овъглени клони,
изсъхнала трева като кълчища...
В безмълвието, от страха подгонен,
залита странник.
А след него – Нищото.
Това съм аз.
С последни сили тичам.
Полето е изпепелено бяло.
След мене – звяр – безлик, метафоричен,
но ужасът от него е реален.
И този сън е копие на дните ми,
а дните – натежали от тревога.
Събуждам се без сили, разнебитен,
и да заспя не искам и не мога...
На яве и на сън – страхът е същият,
да го прогоня става невъзможно -
изчезва денем, но в съня се връща
- по-истински, по-остро, по-тревожно...
Познавам звяра, скрит във тъмнината,
и знам защо страхът у мене дреме –
жестока старост бие по душата ми
с безмълвен вопъл:
“Тичай! Нямаш време!”,
Като кутия празна от консерва,
завързана след селското мъниче,
дрънчат годините ми, къса нервите
съдбовното:
“Не стига време! Тичай!”.
И тичам!
Знам, че времето не стига –
човек не вижда колко му остава,
но бързам – още стих и още книга
да мога да издам.
А пък тогава...
Но звярът – сив, безлик, метафоричен,
ръмжи след мен.
Далече ли е краят?
Без въздухът съм, но тичам! Още тичам!
На яве ли?
На сън ли?
Кой ли знае?...
___________
* The rest is silence - нататък – тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
