ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
29.04.2015 г., 20:34 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
759 0 10

От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни…
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни…


Камилите са гърбави от чакане,
но все пътуват към мираж бездомен.
Животът е едно догонване
на сенки със неслучен спомен.

 

Кърви на слънцето душата в нас,
а залезът е в чувства чакан изгрев.
Под палмата от пълнолунна страст
рисувам голата ти риза.

 

Морето е на обич път сега
и лодката на времето ни чака.
Горещи са ръцете ти - платна,
и този сън е остров в самотата.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??