Сън
От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни…
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни…
Камилите са гърбави от чакане,
но все пътуват към мираж бездомен.
Животът е едно догонване
на сенки със неслучен спомен.
Кърви на слънцето душата в нас,
а залезът е в чувства чакан изгрев.
Под палмата от пълнолунна страст
рисувам голата ти риза.
Морето е на обич път сега
и лодката на времето ни чака.
Горещи са ръцете ти - платна,
и този сън е остров в самотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
