***
Сънувах сън. Като реалност беше...
Отново бях дете. Вървях по пясъка,
през локвите прескачах.
Яздех пръчка.
Тогава те видях. Като сияние.
Далечна, недостъпна, уникална...
Като магия беше там, до залеза,
и слънцето се рееше в косите ти...
Усетих, че не дишам.
После шумно
поех си дъх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация