Сън
***
Сънувах сън. Като реалност беше...
Отново бях дете. Вървях по пясъка,
през локвите прескачах.
Яздех пръчка.
Тогава те видях. Като сияние.
Далечна, недостъпна, уникална...
Като магия беше там, до залеза,
и слънцето се рееше в косите ти...
Усетих, че не дишам.
После шумно
поех си дъх.
И се затичах.
И колкото до тебе приближавах,
разбирах, че си истинска, реална.
На метър спрях. Усетил топъл полъх,
омаях се от твоя аромат.
И бавно се протегнах да те пипна.
Ти беше като приказна картина,
рисувана от майстор самоук.
Но толкова красива!!!
Поех в ръце ръцете ти. И сякаш
преминах през годините за миг.
И бяхме двамата.
И беше днес.
Ти си остана толкова красива.
А аз пораснах.
Ала не съвсем,
защото всеки път, когато си наблизо,
се чувствам като мъничко дете
пред пълните витрини във сладкарница.
И искам да опитам всички пасти
и захарни петлета да облизвам.
А ти да си големият бонбон,
за който да преборя всички други.
Не знам дали е редно,
ала искам.
А ти?
© КрасиМира All rights reserved.
