Сънувам аз небе изящно, 

как под него тичам из тревата, 

и гледам слънцето изкрящо, 

водена там, към гората. 

Разглеждам всяко късче, 

на таз земя невероятна, 

откъсвам цветно стръкче, 

и прибирам се към дома припряна. 

Там ме чака той, 

моят принц на бял кон, 

щом до него аз застана, 

ставам весела, засмяна. 

Сънят ми свършва мигновено, 

събуждам се леко притеснена, 

дали това е сън или реалност, 

реалност е, осъзнавам с благодарност!