sisi6571 (Светла Илиева)
46 3471
10.04.2016 г., 22:43 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
779 2 10

Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.

Живот ли е? Меря го с тебе.

(а “стебе“ е винаги слято)
Мъртво е на дните семето.
Празно. И прокълнато.

Водиш ме – все през пустини –
лабиринти без ориентири. 
Тръгнем ли, няма да стигнем. 
Скрий ми очите и ще преминем.

Миражи са. Бодат маранята.
Ръцете ми тръпнат студени.
В очите ти зелени – водата ми – 
не стигам, не стигам до нея.

Носиш свитък – трибуквен – 
начало... като присъда.
Ням е пътят, забулен.
Краят ни – в тихото – кървав.

Препих със болка. Стига ми! ...
Дали сме реални с теб?... Надали. 
Сън е – каквото сме имали. 
Нереалност – каквото сме нямали.




 

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светлушко, браво! Внимавай какво сънуваш... Липсваха ми твоите стихове...
  • Аплодисменти!
  • Вале! )) Здравей, Приятелче! Радвам се, че не ме забравяш. Благодаря ти за усмивката. Усещам тънкия намек, но... ....вече няма значение... И не съм се изгубила, просто се поразочаровах от отношенията между пишещите, това е. Не ми се влиза в място - арена за мерене на.... его. Влизам рядко и за малко, защото нямам време.
  • Благодари ви, Мили Хора, за споделянето.
    Стаси, стиха е наистина по сън, и ако така съм го написала, значи това е било усещането. Макар, че твоят вариант е по-удачен, мисля така да го оставя. )) Благодаря ти!
  • Да използвам ли пак онази думичка от вчера? Не, няма. Ще се огранича само с ръкоплЕскане!
  • Сънуваме днес сънищата ви... Този да свърши, друг да почне, слънчев , стоплящ...
    Запомнящо се! Поздравления!
  • Много силно! Аплодисменти!
  • Браво и от мен!
  • Браво!
  • Разтърсващо стихотворение със запомнящ се финал! Светле, най-голямото "браво" от мен!
Предложения
: ??:??