12.02.2006 г., 14:02

Сън

1.5K 0 4
Сън ли бе или мечта
денят във който ти се появи?
Кошмар ли бе или реалност,
когат сърцето мое умъртви?

Обича ли ме или просто се
нуждаеше да нараняваш?
Защо не е сърцето ми от камък,
та ден след ден любов във него сътворяваш.

Дали за да обичам теб съм аз родена
или от теб да бъда наранена?
Сън ли бе или реалност,
когато каза ми,че ме обичаш?
Болка ли изпитах или радост,
когато казах,че да страдаш се обричаш?

Отхвърлих те и пратих те в кошмара,
в който толкова години аз заради теб живях.
Патих и толкоз много страдах обаче оцелях.

Ще гледам аз напред и спирам да сънувам.
Ще бродя нощем из душата си навред и
може би да оцелееш ще бленувам и
своя път да продължиш напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...